Родена съм в София, където  живея и до днес заедно със съпруга ми Матиа и нашата дъщеричка Катерина.

През последните няколко години животът ми страшно много се промени. Ендометриозата е най-големият шок, който някога съм изживявала. Страшно е да чуеш диагнозата, трудно е да я проумееш. Още по-трудно е да се научиш да живееш с нея. За съжаление най-страшното не е да разбереш, че може би няма да имаш дете. По-страшно е да осъзнаеш, че ще живееш с болка, че ще има дни, в които няма да можеш да станеш от леглото…От опит знам колко е трудно да се справиш с болката и всички останали симптоми на Ендометриозата. Лек няма!

Аз вярвам в традиционната медицина….но знам, че и тя е безсилна в борбата с Ендометриозата. През последната година отказах да тъпча тялото си с химия и да се надявам болката да изчезне. Това не е решение. Хапчетата действат до време. Именно заради това се обърнах към алтернативни методи за лечение на ендометриоза. Мога да ви кажа, че те наистина помагат. Просто трябва време.

През всичките тези години осъзнах, че за съжаление в България Ендометриозата е доста непозната болест. И ми се струва, че на жените не им се предлагат достатъчно различни методи за справяне с нея. Не всяка от нас е готова точно в този момент да има бебе…а и за съжаление бременността няма да спре ендометриозата. Реших, че е време да се говори за Ендометриозата като за хронична болест, с хронична болка. От опит бих ви казала, че нито операция, нито золадекс или друго хормонално лечение, нито бременност, ще ви избавят от това ужасно заболяване. И цялата химия на света да сложат в тялото ви, тя няма да спре болката, подуването на корема, гаденето, болката в ануса, умората, проблемите с червата…..

Именно и заради това създадох този блог, за да споделям с вас моят живот с Ендометриозата. Това е мястото, където мога да разказвам как се справям с болестта и всичките неприятни симптоми. Защото наистина има страшно много алтернативни методи за лечение на ендометриоза.

Искам да подчертая, че аз не съм доктор. Просто споделям какво ми помага в борбата с болестта.

Защото Ендометриоза е диагноза за цял живот и ние трябва да се научим да живеем с нея!

 

 

Моята Ендо история…

 

Диагнозата Еднометриозата чух за пръв път през 2017 година. Беше тотален шок, но в същото време беше най-голямото удовлетворение, което някога съм изпитвала. Тогава все още не знаех, колко ще е труден животът ми занапред. Но бях щастлива, защото най-накрая имах обяснението за това какво не е наред с мен.

За огромно съжаление в цял свят поставянето на тази диагноза е изключително трудно. Знам какво е да живееш непрестанно с проблеми и болки, за които никой доктор не може да ти даде адекватно обяснение. Знам какво е да мразиш тялото си и да се чувстваш некомфортно в него. Да се будиш сутрин с омраза към предстоящия ден……Трудно е. А още по-трудно е, че всички останали не могат да разберат какво точно не е наред с теб. Подкрепа трудно се намира. Много пъти ми се е случвало да чувам подигравателни думи зад гърба си. Обвинявали са ме, че си търся повод да взема поредния болничен, че просто съм в цикъл и е нормално да ме боли….

Операцията няма да те излекува, просто ще забави новата поява на Ендометриозата.

Ендометриозата промени целия ми живот. Тя засегна яйчниците ми, маточните тръби, червата, таза, дебелото черво….След като изрязаха от тялото ми 163 ендо огнища дойде моят ред да се науча да живея с болестта. Беше ми казано, че ще е трудно да зачена по естествен път, но все пак трябвало да опитам. Това означаваше да правя секс на всеки два дни. Аз не успях. Не мога да изпитам удоволствие в леглото, когато знам, че е по лекарско предписание. И се отказах. Примирих се, че така желаното от мен бебе може би ще се случи, а може би не. Когато бях най-отчаяна реших да се доверя на хомеопатията. Записах си час при лекар в Италия. Тази жена ми помогна страшно много, научи ме как да се грижа за тялото си, показа ми как да спра да се тъпча с хапчета за всяко нещо и откри пред мен един нов и различен свят – този на хомеопатията. Когато започнах предписаната от италианската лекарка терапия, не бях съвсем сигурна, че ще ми помогне изобщо. И точно когато достигнах предела на отчаянието се оказа, че съм бременна. Бяха доста трудни и рискови девет месеца, но на 26 декември 2018 година се роди Катерина. За съжаление бременността не ме избави от болките и проблемите.

Има страшно много информация какво да се прави, какво да се яде и тн. Но всяко тяло е различно, и всяка една от нас трябва да разбере какво е  най-добре за нея. Защото когато имаш Ендометриоза всичко има значение – от храната, стреса, работата, секса….. до козметиката и битовата химия.

Традиционната медицина е важна, но и тук искам да спомена, че хормоналното лечение и болкоуспокояващите не са решение. Поне за мен. С времето се научих как да контролирам болестта с природни лекове. Разбрах какво кара тялото ми да се чувства добре.

 

Лора